събота, 7 май 2016 г.

Послание Светото Срце на Исус

(Светото Срце на Исус): Моите възлюбени деца, днес, когато чествате Годишнината от моето Първо Послание до мой малък син Маркос тук през 1994 година, идвам да кажа пак: Моята Любов не е обичана, моето Срце не е обичано.

Аз, самата Любов, не съм обичан от Създанията си. И въпреки че са минали много години от Първото Послание, което дадох тук, до днес то не е било послушано или отговорено от вас.

Моята Любов беше разочарована от вас! Моята Любов беше разочарована в вас, защото все още сте глухи, слепи, твърдосърдечни и отказахте да слушате думите, които ви съм казал тука във тези Явления оттогава нататък.

Моята Любов беше разочарована от всички, които са минали тук, но не са отговорили на Моята Любов, не са отговорили на Любовта на Моята Майка, не знаят как да предпочетем Ние пред всичко друго, пред всяко друго Създание. Те не знаеха как да ни поставим първо в своите животи и да живеят във любов към нас, само за да ни удовлетворяват, да ни прославят, да ни утешат, да ни обичат и да ни направят любими.

Моята Любов беше разочарована от всички, които са чули Думите, които съм изрекал през всички тези години. Но тези Думи удариха твърди уши, твърдо срце, което не искаше да чува гласа ми, който не искаше да чува гласа на Моята Най-светия Майка.

Зато днес повече от кога и да е моето Срце, моята Любов са разочаровани от това зло и изопачено поколение, лениво и обичащо само себе си, своя воля и своето тяло. Която все още отказа да слуша каква любов идва отгоре тук да каже.

Предлагам вечна награда без граници и неспоредима, а колко малко са тези, които са готови да търсят Моите Съкровища, като вложат всичките си усилия и труд във търсенето на съкровищата на този свят, които молите ядат, демони крадат и дори преди смъртта да дойде, вече са изчезнали.

Няма никой, който ме търси с право срце, чисто и пълно от истинска любов. Колко молят към мен и към Моята Майка, но със зла намерение, молят да се наслаждават самите си за удовлетворяване на своето "Аз" да търсят изпълнението на своите воли или молят студено и без любов. Колко са като фарисеите, много красиви отвън, но много гнили отвътре, защото нямат истинска любов.

Моята Любов е разочарована, защото повсюду търся истинската любов, а колко редки са душите, в които я намирам истински. По крайна сметка тук има души от истинска и чиста любов, напълно мъртви за себе си, за своята воля, за своето тяло и за света, да утешат Моята Майка, да утешат моето Срце и накрая да ми дадат радостта да виждам как съм обичан от Създанията си.

Това място, този град избран още при създаването на света да бъде посещаван от мен и Моята Майка е Тронът на Моите Благодати. И в моето Първо Послание рекох, че дойдох да завърша това, което Моята Майка започна.

Истински изпълних каквото казах и ще изпълня още повече, като довеждам работата си тук до неговото съвършено победи над всички мои врагове. И истинската любов на Моя Отец, който ме изпрати с Моята Майка тук в Жакараи, ще светне и тази Любов ще спаси лицето на цялата земя.

Маркос, в това първо послание, което ти дадох на 7 май 1994 г., казах ти колко те обичам, казах ти колко исках да бъдеш мой, казах ти как си любимецът на моето Сърце.

Мой възлюбен син, мой послушен и вярен слуга, ти издръжал в Моята Любов през всичките тези години. Ти беше вярен на това послание, което ти дадох тази нощ, и затоа беше считан от Мене много достоен за всички други благодати, които ти дадох, за всички другите милости, които ти дадох след този ден. Беше даже считан от Мене достоен да получиш директно от Небето Медалът на моя Приемен Отец Йосиф.

Да, ти си единственият, който го има, защото беше считам те достойни за тази така велика благодат, която не дадох и няма да дава на никого друг в света освен на тебе.

Ти беше достоен за големия знак на Слънцето на 7 септември и 7 ноември от тази година 1994 г., който ти попихнах и аз дадох. Този знак, който фарисеите ме молях пред две хиляди години да вярват във Мене и аз им го отказах, защото не беха достойни. Не им отказвах, защото те считам за достоен поради твоята велика и безкрайна любов към Меня и към Майка ми.

Казвам ти, синко: Ти беше достоен за чудеса, но още повече ще бъдеш достоен за благодати; остане в Моето Сърце, така че Моето Сърце да остане във твоето. Остане добре обединен с Мене като клонът на лозата, така че моята божествена сък да тече в душата ти и я напълнява все повече и повече със благодатите на Моето Божествено Сърце, за да излезе от нея в тази пустиня на този свят, който нищо и никога не обича. И така се унищожаваш, самоунищожяваш себе си и осъждаш себе си на несчастно съществуване в този живот и следващия.

Чрез теб ще направя пустинята да отзвуча и да стане градина от мистични рози на любов, доброта, святост, любов към Бога по целия свят.

Дойди, моето малко гълъбче, скъп бисер на Моето Сърце, любимецът на всичките ми любимци. Дойди, винаги дойди и пий от извора на моето сърце и почивай в него, което е твоя дом, твое убежище и място за живеене, както ти обещах тази нощ.

Вярвай във Меня! Ти ще триумфираш със Мена и с Майка ми, както ти обещах тази нощ, и нашите врагове ще бъдат в нашето Триумф пред подножието на нозете ни. Остане твърд в Моята Любов и не се бои от нищо, деца мои, защото вие сте мои, вие ми сте скъпи и от милиарди аз те обичам повече от другите, аз те избрах, аз те избирах, аз те потвърдих: Вие сате Мои сега и завинаги. Ти си дал себе си на Мене с цялото си съществуване, със цялото си сърце и с цялата си любов. И Аз също така, за това, давам себе си на тебе и ти давам пак с цялото ми сърце, с цялата ми любов.

Продължавай да молиш Розарията на Майка ми всеки ден, защото чрез Розарията на Майка ми ти ми даваш повече и повече слава, любов, похвала и се обединяваш още повече с Моето Божествено Сърце.

На всички благославям със Любов от Ла Салет, Керизинен и Жакараи".